- Information
- AI Chat
Поява-и-основни-постижения-на-класическия-анализ-в-древна-Гърция-и-Рим
Political Sciences
Recommended for you
Students also viewed
- Анализ на ежедневния стил в работата на политика
- Тема 3 - Теми по метод и методология на политическия
- Глава Х. Анализ на темите от текущия политически процес
- Битието на аналитичните продукти
- Анализ на проблематиката от областта на приключилите политически процеси
- ВЪЗНИКВАНЕ И ПОСТИЖЕНИЯ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КЛАСИЧЕСКА АНАЛИТИЧНА ТРАДИЦИЯ
Related documents
Preview text
Поява и основни постижения на класическия анализ в древна Гърция и Рим Наченките на аналитичните усилия в Европа откриваме още през епохата на гръцката Архаика,продължила до VII в. пр.Хр,като главното й постижение е създаването на ,,космологията”.Технологията,по която твори човешката мисъл в рамките на космологията е ,,колективния разум”.При космологията човекът вече започва да прониква в структурата на сложните процеси.Така аналитичният колективен разум ражда мита.Родовото общество се е нуждаело точно от такъв тип мислене,който съдейства за неговото ,,цивилизоване”.Затова и легендарният анализ се оказва безалтернативен (не се раждат ,,контрамитове”). Заедно с положителните си черти гръцкият легендарен анализ притежава и редица дефекти.Първо-човекът все още смесва сложната истина с измислиците.Освен това историческият опит от миналото определя как да се действа ,,сега”,но условията вече не са същите. Второ-човекът все още разчита на ,,Божественото съдействие” вместо да сеоповава единствено на самия себе си. Трето-човекът все още търси идеала за живота на земята в един нереален,несъществуващ свят-там където живеят боговете. Четвърто- легендарният анализ няма авторство. Следователно резултатът от легендарния анализ е много сложен и противоречив.От една страна помага за развитието на човечеството,а от друга-спъва индивидуалната еволюция на личността.Затова от VII в. пр.Хр. този анализ започва да става непроизводителен.Животът на хората в Древна Елада се променя кореннородовообщинният строй се разпада и възниква новото робовладелско общество. Първите въпроси които започва да си задава гъркът са: Защо идеалът на божествения свят не се пренася на земята?Нещо повече животът дори става много по-тежък.Дали на замята не съществува нещо,с което не могат да се преборят и самите богове?Така постепенно се изменя начина на мислене.От един момент човек осъзнава,че трябв да промени принципите и технологиите н своя анализ.Като отдръпне погледа си от света на боговете и насочи цялото си внимание изцяло към реалното робовладелческо общество. Така се ражда вторият пласт в аналитичната култура на цивилизоващия се човек-т.нар. диалогичен анализ.Той става мода в гръцкия свят през епохата на Класицизма от VII до IV в.пр.Хр.Негов създател е Сократ,а апогеят си достига при Платон (книгата му ,,Държавата”).Проблемите вече се обсъждат не с измислени герои,а със земни,конкретни хора.Вече има индивидуално мислене.Приносите на диалогичния анализ са: Първо.Цивилизовалият се вече човек ,през епохата на Класицизма започва да мисли напълно самостоятелно;отказва се от аналитичните услуги на ,,колективния размисъл”. Мислещият човек вече предпочита да използва ,,двустранен диалог” с друг умен човек. Второ.Човекът вече напълно се е освободил от илюзията за божествената помощ като път да се решат проблемите на земята;за божествените неземни идеали. Трето.Човекът намира ново средство за откриване на истината-,,изследването”.Това е първия творчески метод на анализ при човешкото мислене-ражда само нови знания,които не са наследени отпреди.Затова той е творчески анализ. Четвърто.Създават се първите класически творчески,индивидуални методи,родени от технологията на диалогичния анализ-,,наблюдението” и ,,сравнението”.Чрез тях пък се ражда третият творчески аналитичен метод-,,дедукцията”. Пето.Ражда се ,,аргументът”-обобщение на реална информация,която се използва съзнателно като основание,за да защити конкретен,оригинален възглед.Тоест-при диалогичния анализ вече се борави само с реални факти..Творческият индивид не само развива,той започва да доказва. Шесто.В диалогичния анализ се ражда авторското аналитично мислене.За разлика от легендарния анализ тук анализаторите са конкретни,те са известни.Вече има алтернативно мислене-всеки автор отстоява свое мнение (като го подкрепя с аргументи). Седмо.Всеки участник в новия тип анализ подбира своите аргументи на база на различната си ценностна система.А способността на анализиращия човек да защитава ценности,да подбира аргументи,чрез които да прави крайните оценки в своите нови аналитични открития,в полза и на база на конкретните си ценности, е наречена ,,методология”.Следователно диалогичният анализ ражда първата методология в историята на аналитичната традиция за окончателната оценка на аналитичната истина. Тази методология е известна като ,,проста диалектика”. Осмо.Простата диалектика тръгва от фактите,въз основа на които се избират аргументите.Формулира се теза,след което се ражда следващия нов продукт-спорът,който пък от своя страна ражда третият плод на диалогичния анализ-антитезата.При съпоставката на теза и антитеза се ражда четвъртия продуктизводът,т.е. обобщената истина,базирана на определена ценностна система. Девето.Появява се нов,трети участник в аналитичния процес- ,,идеите”.С други думи диалогичният анализ подменя мита с идеята като носител на знанието.Разликата между тях е,че идеята вече не смесва истината с измислиците,тя е ,,чиста”,необременена. Десето.При легендарения космологичен анализ се използва ,,поемата”.Диалогичният анализ създава ,,трактата”.Главната разлика е,че в текста на трактата,за разлика от поемата господства ноемата-хладната разсъдъчна,нестихотворна мисъл. Единадесето.Ражда се ,,теорията”-трактатен тип текст,който обединява откритите нови идеи. Дванадесето.Диалогичният анализ ражда онова,което е наречено човешка мъдрост. Постепенно хората започват да се обръщат за съвет не към Зевс,а към мъдреците. Тринадесето.Диалогичният анализ открива ,,епистемологията”-умението за строго целенасочено развитие на човешкото познание.Епистемологията ражда две нови важни интелектуални революции в човешката цивилизация. Първата от тях са науките.Оформя се специфичния облик на историята,философията, математиката,медицината и т.н.Другата интелектуална революция е раждането на ,,политическата теория”.Това означава буквално от гръцки: способността на човека за идеално мисловно описание и подредба на обществото в държавата,на нивото,на което са способни да го направят боговете. Така диалогичният анализ отрича напълно митовете,отстранява непосредственото божествено присъствие в живота на хората и полага основите на политическата наука. Благодарение на него се поражда и писмеността,а от нея се появява и книгата-за да се съхранят новооткритите полезни за обществото истини.Така всяко ново поколение вече може да прочете откритията,направени и записани преди него в книгата.А след това,чрез своя нов творчески анализ да предлага на обществото други,по-зрели истини за неговото бъдеще,по пътя на собственото си оригинално мислене.Възниква нов слой,наречен интелигенция,появяват се аналитичните школи (Платоновата академия в Атина). Диалогичният анализ обаче е на мода само около 300 години.След това той започва да показва своите слабости и да изчерпва откривателските си възможности.Това се случва около IV в. пр.Хр. и причините са следните: Първо.Диалогичният анализ е един реалистичен,но енциклопедичен тип анализ.Той е в някаква степен повърхностен;открива верни,но простите и елементарни истини. Второ.Нерядко диал.анализ работи непроизводително.Той се превръща в говорилня, където се повтарят и дискутират вече анализирани теми. Трето.Диал.анализ е непредвидим,той не може да се планира стриктно.Не се знае колко време ще се спори и няма гаранция,че ще се стигне до общоприемлива истина,т.е. истината може да остане неизяснена. Четвърто.Диал.анализ се практикува почти напразно,тъй като записването на повечето от откритията е било практически невъзможно.Освен това той започва да се използва спекулативно.Появяват се школата на софистите,които чрез него защитават несправедливи каузи. Така се ражда третият фундаментален пласт в класическата европейска аналитична традиция-,,авторският анализ” (,,индивидуалистичния” , ,,персоналния” , ,,монологичния” анализ).За негов родоначалник се смята Аристотел.Този анализ е на мода от IV в. пр.Хр. до IV сл.Хр.,като се разделя на 2 подпериода:до I в.сл.Хр.гръцка аналитична традиция и от I в. до IV в.-римска аналитична традиция. Първи подпериод.В труда на Аристотел ,,Политика” вече го няма безкрайния диалог. Анализиращият (Аристотел) вече е сам,въоръжен само с книгите и със своите собствени знания.Той вече вярва само на себе си.Приноси на творческия авторски анализ през този първи подпериод: Първо.Авторският анализ вече е много по-целенасочен.Той се провежда по строго определен план. Второ.Той е много по-специализиран,т.е. еднотематичен.Тук анализаторът анализира вече само онова,което днес наричаме ,,конкретен научен предмет”. Трето.Авт. анализ е несравнимо по-задълбочен,той не се отклонява по посока на други теми и успява да атигне до зашеметяващи дълбочини в анализа си.Започва и тясна специализация на самите автори. Четвърто.Човекът вече е в състояние да коригира и най-значимите постижения на човешкия анализ,регисрирани през предишната диалогична епоха. Така Аристотел открива,че аналитичната способност у човека е едно от неговите най-велики цивилизационни постижения.Обществата и държавите обаче както нямат полза от боговете,така нямат полза и от
Поява-и-основни-постижения-на-класическия-анализ-в-древна-Гърция-и-Рим
Course: Political Sciences
University: Университет за национално и световно стопанство
Students also viewed
- Анализ на ежедневния стил в работата на политика
- Тема 3 - Теми по метод и методология на политическия
- Глава Х. Анализ на темите от текущия политически процес
- Битието на аналитичните продукти
- Анализ на проблематиката от областта на приключилите политически процеси
- ВЪЗНИКВАНЕ И ПОСТИЖЕНИЯ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КЛАСИЧЕСКА АНАЛИТИЧНА ТРАДИЦИЯ